Енциклопения на българския език

милостив

[miɫoˈstif]

милостив значение:

1. (общо) Който проявява милост, състрадание и готовност да прости или помогне; състрадателен, жалостив.
Ударение
милостѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ми-лос-тив
Род
мъжки
Мн. число
милостиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на милостив

(общо)
  • Съдията беше милостив и наложи минималната присъда.
  • Бог да бъде милостив към грешниците.

Антоними на милостив

Как се пише милостив

Грешни изписвания: милустив, мйлостив, милостйв

Коренът на думата е мил-, следван от -ост- (като в милост) и наставка -ив.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милостивъ
Образувано от съществителното 'милост' + наставката '-ив'. Коренът 'мил' е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • милостив жест
  • милостив цар