Енциклопения на българския език

разбесняване

[rɐzbɛsɲavɐnɛ]

разбесняване значение:

1. (пряко) Процесът на изпадане в силен яд, гняв или ярост; загуба на самоконтрол.
2. (преносно) Засилване на природна стихия (вятър, буря, море).
Ударение
разбесня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-бес-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
разбеснявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбесняване

(пряко)
  • Разбесняването на тълпата доведе до счупени витрини.
  • Неговото внезапно разбесняване изплаши всички присъстващи.
(преносно)
  • Очаква се разбесняване на морето привечер.

Антоними на разбесняване

Как се пише разбесняване

Пише се с 'я' след меко 'н' (променливо я). Представката е 'раз-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсъ
От глагола 'разбеснявам'. Представката 'раз-' указва начало или интензивност на действието, а коренът е свързан със старобългарското 'бѣсъ' (демон, бяс).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно разбесняване
  • разбесняване на стихиите