подивяване
[podivjavnɛ]
подивяване значение:
1. (ботаника/зоология) Процес, при който питомни животни или културни растения се връщат към дивото си състояние и губят културните си белези.
2. (преносно) Загуба на човешкия облик, възпитание или социални задръжки; изпадане в състояние на неконтролируема ярост или грубост.
- Ударение
- подивя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ди-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- подивявания
Примери за използване на подивяване
(ботаника/зоология)
- Липсата на грижи доведе до подивяване на овощната градина.
- Наблюдава се подивяване на домашните котки, изоставени в покрайнините.
(преносно)
- Изолацията в планината доведе до известно подивяване на отшелника.
- Алкохолът стана причина за внезапното му подивяване и агресия.
Синоними на подивяване
Антоними на подивяване
Как се пише подивяване
В корена се пише 'и' (от див). След 'в' се пише променливо 'я' (подивяване), което в други форми може да премине в 'е' (подивее).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:див
Образувано от глагола 'подивявам' (представка 'по-' + корен 'див' + суфикс '-явам'). Коренът 'див' има праславянски произход (*divъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- масово подивяване
- пълно подивяване