разяряване
[rɐzjɐˈrʲavɐnɛ]
разяряване значение:
1. (психология) Действието по привеждане на някого в състояние на силен гняв или ярост; изпадане в ярост.
- Ударение
- разяря'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зя-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разярявания
Примери за използване на разяряване
(психология)
- Неговото постоянно мърморене доведе до разяряване на всички присъстващи.
- Разяряването на тълпата беше предизвикано от несправедливата присъда.
Синоними на разяряване
Антоними на разяряване
Как се пише разяряване
Променливо я. В тази форма се пише и изговаря с я, тъй като е под ударение и след мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗръ
От глагола 'разярявам', образуван от корена 'яр' (свиреп, лют) + наставка за несвършен вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно разяряване
- докарване до разяряване