Енциклопения на българския език

развихряне

[rɐzˈvixrʲɐnɛ]

развихряне значение:

1. (пряко) Настъпване на бурно движение на въздушни маси; засилване на буря или виелица.
2. (преносно) Силна проява, рязко засилване или даване на пълна свобода на чувства, страсти, въображение или обществени процеси.
Ударение
развѝхряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вих-ря-не
Род
среден
Мн. число
развихряния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развихряне

(пряко)
  • Внезапното развихряне на бурята принуди алпинистите да търсят убежище.
(преносно)
  • Следва пълно развихряне на страстите по време на дебата.
  • Книгата позволява развихряне на детското въображение.

Антоними на развихряне

Как се пише развихряне

Думата се пише с я (развихряне), тъй като произлиза от глагола 'развихрям', където ударението не пада върху окончанието, но следва мека съгласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вихър
Произлиза от съществителното 'вихър' (силен вятър, стихия) чрез глагола 'развихрям се'. Представката 'раз-' указва начало и засилване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • развихряне на въображението
  • развихряне на стихията
  • пълно развихряне
развихряне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник