бушуване
[boˈʃuvanɛ]
бушуване значение:
1. (пряко) Действието по глагола 'бушувам'; проява на голяма, неконтролируема сила, обикновено от природна стихия (вятър, огън, море).
2. (преносно) Силна и бурна проява на чувства, страсти или социални вълнения.
- Ударение
- бушу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-шу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бушувания (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на бушуване
(пряко)
- Бушуването на урагана продължи цяла нощ.
- Огнеборците се опитваха да овладеят бушуването на пожара.
(преносно)
- В душата му не спираше бушуването на противоречиви емоции.
- Бушуването на тълпата по площадите ставаше все по-застрашително.
Антоними на бушуване
Как се пише бушуване
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:бушевать / buš-
Произлиза от глагола 'бушувам'. Коренът е звукоподражателен (ономатопеичен), свързан с руското 'бушевать' и 'буша' (виелица, буря), отразяващ шума на силен вятър или стихия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бушуване на стихията
- бушуване на страстите
- стихийно бушуване