Енциклопения на българския език

прелест

[ˈprɛlɛst]

прелест значение:

1. (пряко) Възхитителна красота, очарование, обаяние.
2. (религия) Духовна заблуда, състояние на фалшива святост и гордост (в православното богословие).
Ударение
прѐлест
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-лест
Род
женски
Мн. число
прелести
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прелест

(пряко)
  • Градината беше пълна с цветя и прелест.
  • Тя притежаваше неустоима прелест.
(религия)
  • Светините отци предупреждават за опасността от изпадане в прелест по време на молитва.

Как се пише прелест

Грешни изписвания: прелас, прелестт
Думата завършва на -ст. При членуване не се удвоява 'т' (прелестта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣльсть
Съставена от представката 'пре-' (много, прекомерно) и корена 'лест' (измама, хитрост). Първоначалното значение е „измама“, „заблуда“ (особено от дявола). В съвременния език значението е претърпяло мелиорация (подобрение) до „очарование“ и „красота“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • женски прелести
  • неземна прелест
  • изпадам в прелест
прелест : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник