Енциклопения на българския език

хубост

[ˈxubɔst]

хубост значение:

1. (общо) Качеството да бъдеш красив; физическа красота и привлекателност (най-често за жена).
2. (разговорно) Нещо хубаво, приятно изживяване или качество.
Ударение
ху̀бост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ху-бост
Род
женски
Мн. число
хубости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хубост

(общо)
  • Нейната хубост се славеше в целия край.
  • Хубостта е преходна, но добрината остава.
(разговорно)
  • Голяма хубост е да се разхождаш в гората сутрин.

Антоними на хубост

Как се пише хубост

Грешни изписвания: хубуст, хобост
Думата завършва на наставката -ост за образуване на абстрактни съществителни имена от женски род (срв. младост, старост). Пише се с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Произлиза от прилагателното 'хубав', чийто произход се свързва с ирански или тюркски заемки (персийското 'xūb' - добър, красив), навлезли в българския език през османския период или по-рано през прабългарския.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неземна хубост
  • женска хубост
  • дивна хубост
Фразеологизми:
  • насила хубост не става

Популярни търсения и запитвания за хубост