Енциклопения на българския език

грозота

[ɡrozoˈta]

грозота значение:

1. (пряко) Качество на това, което е грозно; липса на красота, хармония и привлекателност.
2. (разговорно) Нещо (предмет, постъпка, явление), което е много грозно или отблъскващо.
Ударение
грозота̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гро-зо-та
Род
женски
Мн. число
грозоти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грозота

(пряко)
  • Грозотата на сградата контрастираше с красивия парк наоколо.
  • Има особен чар дори в грозотата на булдога.
(разговорно)
  • Махни тази грозота от масата!
  • Постъпката му беше истинска нравствена грозота.

Антоними на грозота

Как се пише грозота

Грешни изписвания: грузота, гросута, грозута
Пише се с две о. Първото е в корена (гроз-), второто е съединителна/суфиксна гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гроза
Произлиза от прилагателното 'грозен', което се корени в старобългарската дума 'гроза' (ужас, страх, трепет). Значението се е развило от 'страшен' към 'неприятен на вид'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовна грозота
  • физическа грозота
  • натрапчива грозота
грозота : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник