самоизмама
[sɐmoizˈmamɐ]
самоизмама значение:
1. (психология) Състояние или процес, при който човек заблуждава сам себе си, вярвайки в неистини, за да избегне неприятна реалност.
- Ударение
- самоизма̀ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-из-ма-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- самоизмами
Примери за използване на самоизмама
(психология)
- Да вярваш, че той ще се промени, е чиста самоизмама.
- Животът в самоизмама е по-лесен, но не води до никъде.
Синоними на самоизмама
Антоними на самоизмама
Как се пише самоизмама
Сложна дума. Първата част само- завършва на 'о', втората започва с 'и'. Двете гласни се запазват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + измама
Сложна дума, образувана от съединяването на местоименния корен 'сам' и съществителното 'измама' чрез съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна самоизмама
- изпадам в самоизмама
- жертва на самоизмама