Енциклопения на българския език

вълшебство

[vɐɫˈʃɛpstvo]

вълшебство значение:

1. (митология/приказки) Свръхестествена сила или действие, което нарушава природните закони; магия.
2. (преносно) Нещо изключително красиво, очарователно или въздействащо, което предизвиква възхищение.
Ударение
вълшѐбство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въл-шеб-ство
Род
среден
Мн. число
вълшебства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вълшебство

(митология/приказки)
  • В приказките доброто винаги побеждава чрез вълшебство.
  • Феята направи вълшебство с пръчицата си.
(преносно)
  • Музиката на концерта беше истинско вълшебство.
  • Гледката към заснежените върхове е вълшебство.

Антоними на вълшебство

Как се пише вълшебство

Пише се с б (от вълшебен), въпреки че пред беззвучната с се чува като п (обеззвучаване).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъхвъ
Произлиза от старобългарската дума *влъшьбьство*, свързана с *влъхвъ* (магьосник, жрец). Коренът е сродни със съвременната дума 'влъхва'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коледно вълшебство
  • светът на вълшебствата