смирение
[smiˈrɛniɛ]
смирение значение:
1. (етика/религия) Състояние на духа, характеризиращо се с липса на гордост, покорство, скромност и приемане на съдбата или волята на по-висша сила.
- Ударение
- смире'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сми-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на смирение
(етика/религия)
- Той прие новината с християнско смирение.
- Смирението не означава слабост, а вътрешна сила.
Синоними на смирение
Антоними на смирение
Как се пише смирение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съмѣрение
От старобългарското 'съмѣрение', произлизащо от 'мѣра' (мярка) или 'миръ' (мир). Първоначалното значение е свързано с умереност и намиране на вътрешен покой.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнско смирение
- дълбоко смирение
- знак на смирение