Енциклопения на българския език

оскърбя

[oskɐrˈbʲa]

оскърбя значение:

1. (пряко) Да засегна силно нечие достойнство, чест или чувства чрез груби думи или действия; да нанеса дълбока обида.
2. (религия/етика) Да оскверня нещо свещено или почитано.
Ударение
оскърбя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-скър-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
оскърбявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оскърбя

(пряко)
  • Страхувам се да не те оскърбя с откровеността си.
  • Ако той я оскърбя, тя никога няма да му прости.
(религия/етика)
  • С това действие той оскърби паметта на предците си.

Антоними на оскърбя

Как се пише оскърбя

Грешни изписвания: оскърба, ускърбя, оскарбя
Пише се с о (представка) и я в края (променливо я). Думата съдържа корена скърбъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оскръбити
От представка 'о-' (усилваща или насочваща действието) и корен 'скръб' (тъга, печал). Първичното значение е 'причинявам мъка/скръб', което еволюира в 'нанасям обида'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оскърбя достойнството
  • оскърбя паметта
  • кръвно оскърбя