почета
[poˈtʃɛtɐ]
почета значение:
1. (дейност) Да извърша действие четене за известно време или в малък обем.
2. (социални отношения) Да изразя уважение или почит към някого/нещо; да отдам чест (често в контекст на памет, празник).
- Ударение
- поче'та
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-че-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- чета / почитам
Примери за използване на почета
(дейност)
- Ще почета малко книга преди лягане.
- Остави ме да почета на спокойствие.
(социални отношения)
- Събрахме се, за да почетем паметта на загиналите.
- Трябва да почета възрастните си родители.
Синоними на почета
Антоними на почета
Как се пише почета
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:čisti / čьtǫ
Коренът е общ за 'чест' (почит) и 'чета' (смятам/чета). В съвременния език формата е омоним за две различни значения с различен произход на словообразуването: 1) по- + чета (read), 2) перфективна форма на 'почитам' (honor).
Употреба
Чести словосъчетания:
- почета паметта
- почета празника
- почета вестника