Енциклопения на българския език

поругая

[poruˈɡajɐ]

поругая значение:

1. (пряко) Осквернявам нещо свещено или почитано; отнасям се с грубо неуважение или подигравка към високи ценности.
2. (остаряло) Нанасям тежка обида или безчестие на човек (често свързано с сексуално насилие в стари текстове).
Ударение
поруга̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ру-га-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
поругавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поругая

(пряко)
  • Вандалите се опитаха да поругаят паметника на героите.
  • Той не позволи да поругаят честта на фамилията му.
(остаряло)
  • Враговете поругаха девойките в селото.

Антоними на поругая

Как се пише поругая

Грешни изписвания: порогая, пуругая, поругъя
Глаголът е от I спрежение (поругаеш). Пише се с у в корена (ругая) и окончание в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поругати
От представка по- и корен -руг- (ругати - хуля, обиждам). Сродна с руски 'поругать'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поругая паметта
  • поругая гроба
  • поругая светиня