Енциклопения на българския език

похваля

[poxˈvalʲɐ]
Ударение
похва̀ля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-хва-ля
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
похваля се
Видова двойка
похвалвам
Докладвай грешка в описанието

Как се пише похваля

Грешни изписвания: похвала, пухваля, похвъля

Пише се с в края. Формите са: аз похваля, ти похвалиш.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хвала
От съществителното хвала (слава, чест) с глаголно окончание и префикс по-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • похваля публично
  • похваля за успеха