Енциклопения на българския език

оскверня

[oskverˈnʲa]

оскверня значение:

1. (Религия / Етика) Поругавам нещо свещено, свято или високо почитано; нанасям морално петно върху нещо чисто.
Ударение
оскверня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-сквер-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
оскверня се
Видова двойка
осквернявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оскверня

(Религия / Етика)
  • Вандалите се опитаха да осквернят храма, като изрисуваха стените.
  • Не позволявай на лошите мисли да осквернят душата ти.

Синоними на оскверня

Антоними на оскверня

Как се пише оскверня

Грешни изписвания: ускверня, осквирня
Коренът е скверн-е), не и. Представката е о-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сквръна
От старобългарски сквръна (нечистота, гнусота) + представка о-. Сродна с руската 'скверный' (лош, гнусен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оскверня паметта
  • оскверня храм
  • оскверня гроб