уязвя
[ujɐzˈvʲa]
уязвя значение:
1. (преносно) Засягам силно нечии чувства, гордост или честолюбие; обиждам дълбоко чрез думи или действия.
- Ударение
- уязвя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-яз-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- уязвявам
Примери за използване на уязвя
(преносно)
- Критиката му успя да я уязви по начин, който тя не очакваше.
- Той искаше да уязви опонента си с иронична забележка.
Антоними на уязвя
Как се пише уязвя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗзва
Произлиза от старобългарската дума 'язва' (рана). Първоначалното значение е било 'нанасям физическа рана', което впоследствие се метафоризира до нанасяне на душевна болка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уязвя самолюбието
- уязвя честта
- уязвя гордостта