Енциклопения на българския език

обидя

[oˈbidjɐ]

обидя значение:

1. (пряко) Засягам честта, достойнството или чувствата на някого чрез думи или действия; наскърбявам.
Ударение
оби'дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-би-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
обидя се
Видова двойка
обиждам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обидя

(пряко)
  • Не исках да те обидя с думите си.
  • Ако ме обидиш още веднъж, ще си тръгна.

Синоними на обидя

Антоними на обидя

Как се пише обидя

Грешни изписвания: убидя, обедя, обйдя
Думата се пише с о в началото и и във втората сричка. Да не се бърка с убедя (от убеждавам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обидѣти
От *ob-viděti* (об-виждам). Първоначалното значение е било 'да погледна настрани', 'да пренебрегна', 'да подмина', което еволюира в 'да нанеса морална щета' или 'да огорча'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обидя жестоко
  • обидя на кръв
  • обидя дълбоко
Фразеологизми:
  • обидя на майка