Енциклопения на българския език

обида

[oˈbidɐ]

обида значение:

1. (пряко) Дума, действие или жест, които накърняват честта, достойнството или доброто име на някого; оскърбление.
2. (психология) Чувство на огорчение и душевна болка, предизвикано от несправедливо или неуважително отношение.
Ударение
обѝда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-би-да
Род
женски
Мн. число
обиди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обида

(пряко)
  • Тежките му думи бяха възприети като кръвна обида.
  • Тя преглътна обидата и продължи да работи мълчаливо.
(психология)
  • В гласа му се четеше стаена обида.
  • Обидата от предателството на приятел е най-силна.

Антоними на обида

Как се пише обида

Грешни изписвания: убида

Думата се пише с о в началото. Правописът може да се провери чрез етимологията (представка об-) или чрез проверка в речника, тъй като няма ударение върху първата гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обида
Произлиза от старобългарската дума *обида*, която е образувана от представката *об-* (около, срещу) и корена *ид-* (вървя). Първоначалното значение е било 'нападение', 'обхождане с враждебна цел', което по-късно се трансформира в абстрактното понятие за несправедливост и оскърбление.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръвна обида
  • нанасям обида
  • преглъщам обида
  • лична обида
Фразеологизми:
  • не е за обида

Популярни търсения и запитвания за обида