поругание
[poruˈɡaniɛ]
поругание значение:
1. (книжовен език/религия) Грубо оскърбление, оскверняване или подигравка с нещо свещено, високо ценено или уважавано.
- Ударение
- поруга̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ру-га-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- поругания
Примери за използване на поругание
(книжовен език/религия)
- Вандалският акт беше определен като поругание над паметта на героите.
- Храмът стана обект на поругание от нашествениците.
Синоними на поругание
Антоними на поругание
Как се пише поругание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поруганиѥ
Книжовна заемка от църковнославянски. Коренът е свързан с 'ругая' (хуля, обиждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- поругание на честта
- поругание на светиня
- обект на поругание
Популярни търсения и запитвания за поругание
какво е поругание, поругание или поругани, поругание или порогание, поругание или пуругание, поругание или поругъние, поругание или поруганйе, поругани или порогание, поругани или пуругание, поругани или поругъние, поругани или поруганйе, порогание или пуругание, порогание или поругъние, порогание или поруганйе, пуругание или поругъние, пуругание или поруганйе, поругъние или поруганйе