Енциклопения на българския език

почит

[ˈpɔt͡ʃit]

Ударение: по̀чит
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: по-чит
Род: женски
Мн. число: почести

Докладвай грешка в описанието

Как се пише почит

Грешни изписвания: почет, пучит, почйт

Думата е от женски род, завършваща на съгласна (като пролет, сол). Пише се с и в последната сричка: почит. Да не се бърка с почест.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:почьтъ

Свързана с глагола 'почитам' и корена 'чт-' (чета, броя, уважавам). Сродна с 'чест'.

Употреба

Чести словосъчетания:

дълбока почит
отдавам почит
с почит (в кореспонденция)

Популярни търсения и запитвания за почит

какво е почит, почит или почет, почит или пучит, почит или почйт, почет или пучит, почет или почйт, пучит или почйт

почит : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник