огорчение

[o.ɡor.ˈt͡ʃɛ.ni.e]

огорчение значение:

1. (Психология) Чувство на тъга, неудовлетвореност и душевна болка, предизвикано от незаслужена обида, неблагодарност, несполука или разочарование.

Ударение: огорчѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-гор-че-ни-е
Род: среден
Мн. число: огорчения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на огорчение

(Психология)

Тя не можа да скрие огорчението си от предателството на приятелите.
В гласа му се четеше дълбоко огорчение от несправедливата присъда.

Синоними на огорчение

разочарование, болка, тъга, обида, ягър

Антоними на огорчение

радост, удовлетворение, възторг

Как се пише огорчение

Грешни изписвания: огорчемие, угорчение, огурчение, огорченйе

Думата се изписва с начално о, тъй като е производна от корена гор- (горчив). Наставката е -ение.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:горъкъ

Произлиза от корена за „горчив“ (старобълг. горъкъ). Развитие на значението от физическо усещане за вкус към емоционално състояние на душевна „горчивина“.

Употреба

Чести словосъчетания:

дълбоко огорчение
изпитвам огорчение
скрито огорчение

огорчение