Енциклопения на българския език

болка

[ˈbɔlkɐ]

болка значение:

1. (медицина/физиология) Неприятно сензорно и емоционално преживяване, свързано с действително или потенциално увреждане на тъканите; физическо страдание.
2. (психология) Силно душевно страдание, скръб, мъка.
Ударение
бо̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бол-ка
Род
женски
Мн. число
болки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на болка

(медицина/физиология)
  • Имам остра болка в корема.
  • Лекарството бързо успокои болката в ставите.
(психология)
  • Тя понесе новината с голяма болка.
  • Болката от загубата на близък човек не отминава лесно.

Как се пише болка

Грешни изписвания: булка
Няма особени правописни трудности.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боль
Общославянски корен *bolь. Свързан с глагола 'боля'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остра болка
  • тъпа болка
  • фантомна болка
  • душевна болка
Фразеологизми:
  • каква ти е болката
  • не е болка за умиране

Популярни търсения и запитвания за болка