унижение
[uniˈʒɛniɛ]
унижение значение:
1. (пряко) Действието по накърняване на нечие достойнство, гордост или авторитет.
2. (психология) Състояние на човек, чието достойнство е дълбоко накърнено; чувство за малоценност.
- Ударение
- униже'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ни-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- унижения
Примери за използване на унижение
(пряко)
- Публичното унижение на опонента беше основната цел на речта му.
(психология)
- Тя преглътна унижението и продължи напред с вдигната глава.
Синоними на унижение
Как се пише унижение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:унизити
От глагола 'унизявам' (правя някого 'низък', долу). Коренът е свързан с 'низък'. Формирано по модела на абстрактните съществителни на -ние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търпя унижение
- дълбоко унижение
- публично унижение