Енциклопения на българския език

похвала

[poxˈvalɐ]
Ударение
похвала̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пох-ва-ла
Род
женски
Мн. число
похвали
Докладвай грешка в описанието

Как се пише похвала

Грешни изписвания: пухвала, похвъла
Представката е по-, не 'пу-'. Думата се пише с 'о' в първата сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:похвала
Изконна славянска дума. Образувана от префикс 'по-' и корен 'хвала' (слава, чест, одобрение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публична похвала
  • служебна похвала
  • изказвам похвала
Фразеологизми:
  • Който сам се хвали, не получава похвали.