Енциклопения на българския език

неистов

[nɛˈistɔf]

неистов значение:

1. (пряко) Който е необикновено силен, краен, буен и трудно въздържим (за чувства, викове, желания).
2. (остаряло) Който е душевноболен, луд.
Ударение
неѝстов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ис-тов
Род
мъжки
Мн. число
неистови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неистов

(пряко)
  • Чу се неистов вик от съседната стая.
  • Изпитваше неистово желание да избяга.
  • Публиката избухна в неистови аплодисменти.

Антоними на неистов

Как се пише неистов

Грешни изписвания: не истов, нейстов, неистув
Пише се слято, тъй като е единно прилагателно име, а не съчетание от частица и прилагателно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неистовъ
Произлиза от старобългарското 'истовъ' (истински, същински, на себе си) с отрицателна частица 'не'. Първоначалното значение е 'който не е на себе си', 'луд'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неистов глад
  • неистов страх
  • неистови усилия
  • неистова радост