безумен
[bɛˈzumɛn]
безумен значение:
1. (пряко) Който е лишен от разум; луд, ненормален.
2. (преносно) Който е много силен, краен или прекомерен по степен.
3. (преносно) Който е много глупав, нелепо смел или безразсъден.
- Ударение
- безу̀мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-зу-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безумни
Примери за използване на безумен
(пряко)
- Само безумен човек би скочил оттам.
- Погледът му беше блуждаещ и безумен.
(преносно)
- Изпитваше безумна радост от победата.
- Цените в този магазин са безумни.
(преносно)
- Това беше една безумна постъпка, която можеше да ни коства живота.
Синоними на безумен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Образувана от представката 'без-' (липса) и корена 'ум'. Калка на гръцкото ἄφρων.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безумна идея
- безумна смелост
- безумни харчове