Енциклопения на българския език

невинност

[nɛˈvinost]

невинност значение:

1. (право) Липса на вина; състояние, при което дадено лице не е извършило престъпление или простъпка.
2. (етика/морал) Чистосърдечност, простодушие, липса на зли помисли или опит в живота.
3. (преносно) Девственост, целомъдрие.
Ударение
невѝнност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-вин-ност
Род
женски
Мн. число
невинности (рядко, при конкретизация)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невинност

(право)
  • Адвокатът пледираше за пълна невинност на подсъдимия.
  • Презумпцията за невинност е основен правен принцип.
(етика/морал)
  • В очите ѝ се четеше детска невинност.
  • Той се възползва от нейната невинност и доверчивост.
(преносно)
  • Момичето пазеше своята невинност.

Как се пише невинност

Грешни изписвания: невиност, невйнност, невиннуст
Думата се пише с двойно нн. Едното 'н' е от корена на прилагателното (невинен), а другото е от суфикса (ост). При изпадането на гласната 'е' от мъжки род, двете 'н' се срещат.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Образувана от отрицателната частица 'не-', корена 'вина' (виновен) и наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • презумпция за невинност
  • детска невинност
  • доказвам невинност