Енциклопения на българския език

оправдание

[oprɐvˈdaniɛ]
Ударение
оправда̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
оп-рав-да-ни-е
Род
среден
Мн. число
оправдания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише оправдание

Пише се с о (представка о-) и а в корена (от прав).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Дериват от глагола 'оправдати', който произлиза от прилагателното 'правъ' (истинен, невинен, прав). Суфиксът '-ние' маркира отвлечено съществително име за действие или резултат.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намирам оправдание
  • търся оправдание
  • без никакво оправдание