Енциклопения на българския език

вина

[viˈnɐ]

вина значение:

1. (право/етика) Простъпка, прегрешение или нарушение на закон или морална норма; отговорност за извършено зло.
2. (психология) Мъчително вътрешно чувство на осъзнаване, че е извършено нещо нередно.
Ударение
вина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-на
Род
женски
Мн. число
вини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вина

(право/етика)
  • Съдът трябва да докаже неговата вина.
  • Той пое цялата вина върху себе си.
(психология)
  • Чувството за вина не му даваше покой дни наред.
  • Тя изпитваше вина, че не е помогнала навреме.

Как се пише вина

Грешни изписвания: вйна
Пише се с и. Да не се бърка с формата за множествено число на 'вино' (вина̀), въпреки че се изписват еднакво.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vina
От праславянското *vina (причина, обвинение, грешка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чувство за вина
  • поемам вина
  • признавам вина
  • доказана вина
Фразеологизми:
  • без вина виновен
  • хвърлям вината върху другиго

Популярни търсения и запитвания за вина