порочност
[poˈrɔt͡ʃnost]
порочност значение:
1. (етика/морал) Склонност към неморални действия; поквареност, развратност.
2. (право/логика) Качество на нещо, което е съществено сгрешено или неправилно в основата си.
- Ударение
- поро̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-роч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- порочности
Примери за използване на порочност
(етика/морал)
- Порочността на обществото беше тема на неговия роман.
- Той се бореше със собствената си порочност.
(право/логика)
- Адвокатът доказа порочността на съдебната процедура.
Синоними на порочност
Антоними на порочност
Как се пише порочност
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:порок
От съществителното *порок* (недостатък, недъг, лош навик) с редуване на съгласната к/ч и наставка *-ност*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нравствена порочност
- процесуална порочност
Фразеологизми:
- порочен кръг