Енциклопения на българския език

виновност

[vinovnost]

виновност значение:

1. (право) Психическо отношение на дееца към извършеното от него общественоопасно деяние; наличие на вина в юридически смисъл.
2. (психология) Субективното усещане, че си извършил нещо нередно; чувство за вина.
Ударение
вино̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-нов-ност
Род
женски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на виновност

(право)
  • Съдът трябва да установи виновността на подсъдимия извън всякакво съмнение.
(психология)
  • Тя изпитваше дълбока виновност, че е забравила рождения ден на майка си.

Синоними на виновност

Антоними на виновност

Как се пише виновност

Коренът се пише с 'и' (от вина).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Производна дума от прилагателното 'виновен', което идва от съществителното 'вина'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доказване на виновност
  • степен на виновност
  • презумпция за виновност