престъпност

[prɛˈstɤpnost]

престъпност значение:

1. (социология/право) Съвкупност от извършените престъпления в дадено общество за определен период от време; социално явление, характеризиращо се с нарушаване на наказателния закон.

2. (абстрактно) Качеството на нещо да бъде престъпно, да нарушава нормите.

Ударение: престъ̀пност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: пре-стъп-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на престъпност

(социология/право)

Нивото на битовата престъпност е спаднало през последната година.
Организираната престъпност представлява заплаха за националната сигурност.

(абстрактно)

Престъпността на неговите намерения беше очевидна.

Синоними на престъпност

криминалност, криминогенна обстановка, незаконност, порочност

Антоними на престъпност

законосъобразност, правов ред

Как се пише престъпност

Грешни изписвания: престъпнос, пристъпност, престапност, престъпнуст

Пише се с е в първата сричка (представка пре- за преминаване, прекаляване) и с ъ в корена (стъпка).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:престѫпити

От 'престъпвам' (преминавам граница, нарушавам закон). Коренът е 'стъп' (стъпка) с представка 'пре-' (през).

Употреба

Чести словосъчетания:

организирана престъпност
битова престъпност
младежка престъпност

престъпност