лют
[lʲut]
лют значение:
1. (Вкус) Който има остър, парлив вкус, предизвикващ парене в устата (като чушка, чесън, хрян).
2. (Преносно) За човек или животно: който е зъл, сърдит, яростен или лесно се гневи.
3. (Метеорология) За студ, зима или вятър: който е много силен, резлив и трудно поносим.
4. (Химия/Техника) За течност, киселина или смес: който е силно концентриран и разяждащ.
- Ударение
- лю'т
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лют
- Род
- мъжки
- Мн. число
- люти
Примери за използване на лют
(Вкус)
- Обичам да ям лют пипер с чорбата.
- Горчицата беше толкова люта, че очите ми се насълзиха.
(Преносно)
- Пази се от кучето, много е люто.
- Началникът днес е много лют.
(Метеорология)
- Настани люта зима и пътищата замръзнаха.
- Духаше лют северен вятър.
(Химия/Техника)
- Тютюнът беше силен и лют.
- Внимавай с тази люта киселина.
Синоними на лют
Как се пише лют
Грешни изписвания: лут
Думата се пише с ю. Проверката се прави чрез формите, в които ударението не пада върху гласната, или чрез сродни думи, но в случая „ю“ е коренова гласна.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ljutъ
Наследена от праславянската форма *ljutъ, която има значения „диву, жесток, свиреп“. Сродна със староиндийската *lōtati* („вълнува се“). В съвременния език е запазила широк спектър от значения, вариращи от вкусови качества до черти на характера.
Употреба
Чести словосъчетания:
- люта чушка
- люта ракия
- люта зима
- лют студ
- люта битка
Фразеологизми:
- люта рана
- яко и люто (много силно)