Енциклопения на българския език

студен

[stoˈdɛn]

студен значение:

1. (пряко) Който има ниска температура; който излъчва хлад или не е загрят.
2. (преносно) Лишен от емоционална топлина, сърдечност или отзивчивост; сдържан или враждебен.
3. (изкуство) За цветове: който принадлежи към синьо-зелената гама и създава усещане за хлад.
Ударение
студѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сту-ден
Род
мъжки
Мн. число
студени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на студен

(пряко)
  • Днес духа силен и студен вятър.
  • Обичам да пия студен чай през лятото.
(преносно)
  • Тя го посрещна със студен поглед.
  • Отношенията между двете държави остават студени.
(изкуство)
  • Картината е нарисувана предимно в студени тонове.
  • Синият цвят се счита за най-студения в спектъра.

Как се пише студен

Грешни изписвания: стоден, Стоден
Думата се пише с у в първата сричка. Проверката не може да се направи чрез ударение, правописът е традиционен (корен студ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:студенъ
Произлиза от праславянския корен *stud- (хлад, студ), свързан със старобългарското съществително 'студъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • студен душ
  • студен фронт
  • студена война
  • студено оръжие
Фразеологизми:
  • поливам със студена вода
  • избива ме студена пот
  • студен като камък

Популярни търсения и запитвания за студен