Енциклопения на българския език

йезуитски

[jɛzuˈitski]

йезуитски значение:

1. (религия) Който се отнася до йезуитите или техния орден.
2. (преносно) Който се отличава с лицемерие, прикритост, лукавство и коварство.
Ударение
йезуѝтски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
йе-зу-ит-ски
Род
мъжки
Мн. число
йезуитски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на йезуитски

(религия)
  • Той е възпитаник на йезуитски колеж.
  • Йезуитските мисии в Южна Америка са били многобройни.
(преносно)
  • Отговори ми с йезуитска усмивка, криейки истинските си намерения.
  • Това беше йезуитски ход за отстраняване на конкуренцията.

Синоними на йезуитски

Антоними на йезуитски

Как се пише йезуитски

Думата започва с Й, не с Е. Произнася се с 'йе' в началото.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Jesuita
От името на католическия монашески орден 'Общество на Исус' (Societas Jesu). В много езици думата придобива и преносно негативно значение поради историческата репутация на ордена за казуистика и интриги.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • йезуитски орден
  • йезуитска хитрост
  • йезуитски подход