коварен
[koˈvarɛn]
- Ударение
- кова̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-ва-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- коварни
Как се пише коварен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковъ
Произлиза от старобългарската дума *ковъ* (интрига, заговор), свързана с глагола *ковати* (кова). Първоначалното значение е „изкован“, „замислен“ (за план или заговор), което по-късно се развива в „склонен към интриги“ и „скрит, но опасен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коварен враг
- коварна усмивка
- коварна болест
- коварен план