Енциклопения на българския език

откровен

[otkroˈvɛn]

откровен значение:

1. (пряко) Който изразява мислите и чувствата си открито, без притворство; чистосърдечен.
2. (преносно) Който съдържа или изразява искреност (за поглед, думи, поведение).
Ударение
откровѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
от-кро-вен
Род
мъжки
Мн. число
откровени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откровен

(пряко)
  • Той беше напълно откровен с мен за проблемите си.
  • Трябва да бъдем откровени един към друг.
(преносно)
  • Нейният откровен поглед ме успокои.
  • Това беше най-откровеният разговор, който сме водили.

Антоними на откровен

Как се пише откровен

Грешни изписвания: одкровен, уткровен, открувен

Представката е от-, а не од-. Думата следва правилото за обеззвучаване на съгласните пред беззвучни съгласни при изговор, но се пише според морфологичния принцип.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:откръвенъ
Произлиза от старобългарския глагол 'открити' (да открия, да разбуля). Връзката е със значението 'открит', 'непокрит', което метафорично преминава в 'искрен', 'без скрити мисли'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откровен разговор
  • откровен до болка
  • откровен отговор
Фразеологизми:
  • честно и откровено