лицемерен
[litsɛˈmɛrɛn]
лицемерен значение:
1. (пряко) Който се прикрива, представя се за добронамерен и искрен, а всъщност таи лоши чувства и намерения; двуличен.
2. (преносно) Който изразява или съдържа притворство и неискреност (за постъпка, думи, усмивка).
- Ударение
- лицемѐрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ли-це-ме-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лицемерни
Примери за използване на лицемерен
(пряко)
- Той е изключително лицемерен човек, който ти се усмихва в очите и те обсъжда зад гърба.
- Бъди честен, не бъди лицемерен с приятелите си.
(преносно)
- Тя го погледна с лицемерна усмивка.
- Това беше лицемерен жест на съчувствие.
Как се пише лицемерен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лицемѣръ
Съставна дума от 'лице' и 'мера' (меря, премервам). Първоначалното значение се свързва с човек, който 'мери' (променя) изражението на лицето си според обстоятелствата, подобно на актьор, слагащ маска. Калка на гръцкото 'hypokritēs' (актьор, преструванко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лицемерен приятел
- лицемерна усмивка
- лицемерен морал