Енциклопения на българския език

лукав

[luˈkaf]
Ударение
лука̀в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лу-кав
Род
мъжки
Мн. число
лукави
Докладвай грешка в описанието

Как се пише лукав

Грешни изписвания: лукъв, локав
Проверка на правописа за звучна съгласна в края на думата се прави чрез промяна на формата, така че след съгласната да стои гласна: лукавлукави.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lǫkavъ
Произлиза от праславянския корен *lǫkavъ, който е производен на *lǫkъ (лък, извивка). Първоначалното значение е било 'извит', 'крив', което метафорично се е развило в 'нечестен', 'престорен', 'хитър' (човек с 'криви' помисли).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лукава усмивка
  • лукав поглед
  • лукав човек
  • лукав план
Фразеологизми:
  • лукав като лисица

Популярни търсения и запитвания за лукав