Енциклопения на българския език

искрен

[ˈiskrɛn]

искрен значение:

1. (общо) Който изразява истинските си чувства и мисли, без притворство или лъжа.
2. (общо) Който идва от сърцето; истински (за чувство).
Ударение
ѝскрен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ис-крен
Род
мъжки
Мн. число
искрени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на искрен

(общо)
  • Той беше напълно искрен в признанието си.
  • Имам нужда от искрен приятел.
(общо)
  • Моите искрени съболезнования.
  • Изпитвам искрена радост от успеха ти.

Антоними на искрен

Как се пише искрен

Грешни изписвания: искрън, искренн, йскрен

В мъжки род завършва на -ен. В множествено число се пише с едно н: искрени (не се подчинява на правилото за двойно н, тъй като не завършва на -нен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искрьнъ
Произлиза от старобългарското наречие *искрь* (близо, наблизо), което развива значение 'близък', а по-късно 'откровен, сърдечен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • искрен човек
  • искрени поздрави
  • искрено и лично
искрен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник