Енциклопения на българския език

двуличен

[dvuˈlit͡ʃɛn]

двуличен значение:

1. (текстил) За плат или тъкан – който има две лица, може да се използва и от двете страни.
2. (преносно) Човек, който се представя различно пред хората; лицемерен, неискрен.
Ударение
двулѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дву-ли-чен
Род
мъжки
Мн. число
двулични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двуличен

(текстил)
  • Купих си палто от двуличен плат.
(преносно)
  • Той е изключително двуличен – говори едно пред теб, а друго зад гърба ти.
  • Двулично поведение.

Антоними на двуличен

Как се пише двуличен

Грешни изписвания: дволичен, двулйчен
Пише се с у (дву-), тъй като произлиза от 'две', където свързващата гласна или форма за сложни думи е 'дву-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:две + лице
Сложна дума от корена на числителното 'две' (дву-) и съществителното 'лице'. Вероятно калка (превод по аналогия) от гръцки (diprosopos) или латински.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двуличен човек
  • двуличен плат