жертва
[ˈʒɛrtvɐ]
жертва значение:
1. (религия) Предмет, животно или храна, принасяни като дар на божество в религиозен ритуал.
2. (общо) Човек или животно, пострадало или загинало вследствие на бедствие, престъпление, война или нещастен случай.
3. (преносно) Доброволно лишаване от нещо скъпо в името на някаква цел или в полза на някого.
4. (шахмат) Доброволно отдаване на фигура или пешка с цел получаване на позиционно предимство.
- Ударение
- же́ртва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- жерт-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- жертви
Примери за използване на жертва
(религия)
- Древните народи са принасяли в жертва агнета, за да омилостивят боговете.
- Олтарът беше подготвен за вечерната жертва.
(общо)
- Броят на жертвите от земетресението продължава да расте.
- Тя стана жертва на телефонна измама.
(преносно)
- Майката направи огромна жертва, отказвайки се от кариерата си заради децата.
- Свободата изисква жертви.
(шахмат)
- Гросмайсторът направи ефектна жертва на царицата, за да постигне мат.
Синоними на жертва
Антоними на жертва
Как се пише жертва
Грешни изписвания: жертво
Думата е от женски род и завършва на -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жрьтва
От праславянското *žьrtva, свързано с глагола 'жрътвити' (благодаря, възхвалявам). Сродна със санскритското gir (възхвала).
Употреба
Чести словосъчетания:
- невинна жертва
- човешки жертви
- падам в жертва
- принасям в жертва
Фразеологизми:
- изкупителна жертва