Енциклопения на българския език

саможертва

[sɐmoˈʒɛrtvɐ]

саможертва значение:

1. (Етика / Психология) Доброволно жертване на собствените интереси, благополучие или дори живот в името на висша цел, идеал или за спасението на други хора.
Ударение
саможѐртва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-жерт-ва
Род
женски
Мн. число
саможертви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на саможертва

(Етика / Психология)
  • Саможертвата на войниците осигури свободата на отечеството.
  • Майчината саможертва е възпята в много литературни произведения.

Синоними на саможертва

Антоними на саможертва

Как се пише саможертва

Пише се слято като една дума, тъй като е сложно съществително име с подчинена първа основа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + жертва
Съставно съществително, образувано от местоименния корен „сам-“ и съществителното „жертва“. Представлява калка (буквален превод) на подобни конструкции в други езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • героична саможертва
  • акт на саможертва
  • горя от саможертва
саможертва : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник