насилник
[naˈsiɫnik]
насилник значение:
1. (пряко) Човек, който упражнява физическо или психическо насилие над другите; потисник.
2. (история) Узурпатор, човек, който завзема власт или имот чрез сила.
- Ударение
- насѝлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сил-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- насилници
Примери за използване на насилник
(пряко)
- Полицията задържа насилника веднага след инцидента.
- Тя намери сили да избяга от своя насилник.
(история)
- Народът въстана срещу чуждия насилник.
Антоними на насилник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сила
Произлиза от корена 'сила', с представка 'на-' (насила) и суфикс за деятел '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашен насилник
- сексуален насилник