Енциклопения на българския език

палач

[pɐlatʃ]

палач значение:

1. (историческо) Лице, което официално изпълнява смъртни присъди или телесни наказания.
2. (преносно) Жесток мъчител, убиец или потисник.
Ударение
пала'ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-лач
Род
мъжки
Мн. число
палачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на палач

(историческо)
  • Палачът вдигна брадвата над осъдения.
  • В средновековието палачът е бил страховита фигура.
(преносно)
  • Диктаторът се превърна в палач на собствения си народ.

Антоними на палач

Как се пише палач

Грешни изписвания: палачь, пълач, палъч
Думата завършва на 'ч'. В съвременния български език съществителните от мъжки род, завършващи на шушкави съгласни, не се пишат с 'ь' или 'ъ' на края.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:pala
От турската дума 'pala' (къс, широк меч; мачете) -> 'palacı' (човекът с меча). В българския език думата е заета за означаване на екзекутор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безмилостен палач
  • ролята на палач