Енциклопения на българския език

извършител

[izvɐrˈʃitɛɫ]

извършител значение:

1. (право) Лице, което е осъществило или осъществява някакво действие (най-често престъпление или нарушение).
2. (общо) Човек, който изпълнява дадена работа или поръчка.
Ударение
извършѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-вър-ши-тел
Род
мъжки
Мн. число
извършители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извършител

(право)
  • Полицията задържа предполагаемия извършител на грабежа.
  • Неизвестен извършител е повредил паметника.
(общо)
  • Търсим надежден извършител за строителните дейности.

Синоними на извършител

Антоними на извършител

Как се пише извършител

Коренът се пише с ър (върша). Наставката е -тел, пише се с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:извършвам
Отглаголно съществително име от 'извърша/извършвам' + наставка '-тел' за деятел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизвестен извършител
  • пряк извършител
  • физически извършител