оброк
[oˈbrɔk]
оброк значение:
1. (религия/етнография) Тържествено обещание, обет пред Бог или светец да се направи нещо в замяна на изцеление или спасение от беда.
2. (етнография) Свещено място (обикновено с каменен кръст или вековно дърво) извън населеното място, където се извършват курбани и ритуали на определен празник.
3. (история) Вид феодален данък или рента, плащани от селяните на феодала (предимно в руската история).
- Ударение
- обро̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-рок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оброци
Примери за използване на оброк
(религия/етнография)
- Тя даде оброк да пости всеки петък, ако детето ѝ оздравее.
- Направих тежък оброк.
(етнография)
- На Илинден цялото село се събираше на оброка под стария дъб.
- Оброчният камък беше посипан с цветя.
(история)
- Селяните бяха преведени от барщина на оброк.
Как се пише оброк
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оброкъ
От представка 'об-' и корен 'рек-' (капвам, наричам, обещавам). Първоначално значение – обещание, обет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам оброк
- оброчен камък
- оброчен кръст