Енциклопения на българския език

приношение

[prinoˈʃɛniɛ]

приношение значение:

1. (религия/висок стил) Дар, който се поднася на божество, владетел или висшестоящ; жертвен дар.
2. (преносно) Принос, участие или отдаване на почит към някаква кауза.
Ударение
приношѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-но-ше-ни-е
Род
среден
Мн. число
приношения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приношение

(религия/висок стил)
  • В древността хората правили богато приношение на боговете за плодородие.
  • Това произведение е скромно приношение към паметта на героите.
(преносно)
  • Неговият труд е своеобразно приношение към науката.

Как се пише приношение

Пише се с 'и' (при-), тъй като представката 'при-' означава приближаване или прибавяне.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:приносити
Архаична и църковнославянска форма, произлизаща от глагола 'принасям'. Свързана е с ритуалното поднасяне на дарове.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благодарствено приношение
  • жертвено приношение
  • скромно приношение
приношение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник